спорили са

Речник на българския език

1. спорили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

спорили са е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. спорили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спорили са е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спорили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

спорили са е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

4. спорили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спорили са е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).