бях спорил

Речник на българския език

1. бях спорил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бях спорил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).