спорила си

Речник на българския език

1. спорила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спорила си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. спорила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спорила си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. спорила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спорила си е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

4. спорила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

спорила си е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).