спореше

Речник на българския език

1. спореше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спореше е производна форма на споря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спореше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спореше е производна форма на споря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).

3. спореше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спореше е производна форма на споря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

4. спореше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спореше е производна форма на споря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).