спорим

Речник на българския език

1. спорим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

спорим е производна форма на споря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. спорим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

спорим е производна форма на споря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).