щяло да спори

Речник на българския език

1. щяло да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).