спорила съм

Речник на българския език

1. спорила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спорила съм е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. спорила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спорила съм е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. спорила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спорила съм е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

4. спорила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спорила съм е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).