спорило е

Речник на българския език

1. спорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. спорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).