щяла е да спори

Речник на българския език

1. щяла е да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла е да спори — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да спори е производна форма на споря (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).