бях спорило

Речник на българския език

1. бях спорило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. бях спорило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях спорило е производна форма на споря (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).