беше спорил

Речник на българския език

1. беше спорил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше спорил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. беше спорил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. беше спорил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше спорил е производна форма на споря (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).