бил съм спорил

Речник на българския език

1. бил съм спорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм спорил е производна форма на споря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бил съм спорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм спорил е производна форма на споря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).