спорел

Речник на българския език

1. спорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спорел е производна форма на споря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

спорел е производна форма на споря (мин. деят. несв. прич. м. р.).