слаб

Речник на българския език

слаб прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

слаба, слабо, мн. слаби, прил.
1. Който има малка физическа сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болестта той е все още слаб. Слабо растение.
2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен. Слабо момченце.
3. Разклатен, халтав, разслабен. Слабо здраве. Слаба връзка.
4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив. Слаб човек.
5. Който не се отличава с интензивност. Слаба миризма. Слаб блясък. Слаб удар.
6. Малък, незначителен. Слаба утеха. Слаб наклон.
7. Прен. Който не притежава оптимални качества или стойност; лош. Слаб успех. Слаб студент. Слаб лекар.
8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор.прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички.нареч. слабо.
Слаба работа.Разг. Малко.
Слабо място. — Най-уязвимото място на някого или на нещо.
Слаб ток.Спец. Ток с ниско напрежение.
Социално слаб. — Който е с малки доходи; беден.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • слап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. слаб
непълен член сла-бия
пълен член сла-би-ят
ж. р. сла-ба
членувано сла-ба-та
ср. р. сла-бо
членувано сла-бо-то
мн. ч. сла-би
членувано сла-би-те