лек

Речник на българския език

1. лек съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лекъ̀т, лека̀, мн. лековѐ, (два) лѐка, м. Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.



лѐка, лѐко, мн. лѐки, прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек
непълен член ле-ка
пълен член ле-кът
мн.ч. ле-ко-ве
членувано ле-ко-ве-те
бройна форма ле-ка
звателна форма

2. лек прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

лекъ̀т, лека̀, мн. лековѐ, (два) лѐка, м. Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.



лѐка, лѐко, мн. лѐки, прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лек
непълен член ле-кия
пълен член ле-ки-ят
ж. р. ле-ка
членувано ле-ка-та
ср. р. ле-ко
членувано ле-ко-то
мн. ч. ле-ки
членувано ле-ки-те