лекарство

Речник на българския език

лека̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. лека̀рства, ср.
1. Лечебен препарат. Предписвам лекарства за бронхит. Вземам лекарство. Не понасям лекарствата.
2. Само ед. Средство за лечение; лек. Има ли лекарство за тази болест? Намерих лекарство в билките. Лекарството е само в диетата.

Грешни изписвания (3)

  • лекарству
  • ликарство
  • ликарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-кар-с-т-во
членувано ле-кар-с-т-во-то
мн.ч. ле-кар-с-т-ва
членувано ле-кар-с-т-ва-та