медикамент

Речник на българския език

медикамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. медикамѐнти, (два) медикамѐнта, м. Лечебно средство, лекарство.
прил. медикаменто̀зен, медикаменто̀зна, медикаменто̀зно, мн. медикаменто̀зни. Медикаментозно лечение.

Грешни изписвания (7)

  • медекамент
  • медекъмент
  • медикъмент
  • мидекамент
  • мидекъмент
  • мидикамент
  • мидикъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ди-ка-мент
непълен член ме-ди-ка-мен-та
пълен член ме-ди-ка-мен-тът
мн.ч. ме-ди-ка-мен-ти
членувано ме-ди-ка-мен-ти-те
бройна форма ме-ди-ка-мен-та
звателна форма