цяр

Речник на българския език

цяр съществително име, мъжки род (тип 2a) редактиране

Значение

церъ̀т, цера̀, мн. церовѐ, (два) ця̀ра, м. Разг.
1. Лечебно средство; лек. Използвам билките като цяр.
2. Прен. Средство за премахване на нещо. За ревността и глупостта цяр няма.

Грешни изписвания (1)

  • цър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цяр
непълен член ця-ра
пълен член ця-рът
мн.ч. це-ро-ве
членувано це-ро-ве-те
бройна форма ця-ра
звателна форма