свободен

Речник на българския език

1. свобо̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

свободна, свободно, мн. свободни, прил.
1. Който има свобода; независим. Свободен народ.
2. Който не е забраняван или ограничаван. Свободна мисъл.
3. Който се извършва леко, без пречки. Свободни движения.
4. Непринуден, без задръжки. Свободно поведение.
5. Който е на свобода, не е затворен. Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен.
6. Който не е ангажиран с работа. Свободна ли си тази вечер? Свободно време.
7. Който не е зает или запълнен. В салона няма свободни места.
8. Който е широк, не прилепва плътно. Свободно облекло.
9. Който не е в сърдечни или брачни връзки. Свободна жена.
10. Спец. В химията — който не е в свързано състояние с други елементи. Свободен електрон. ___ нареч. свободно. Той говори свободно четири езика.
Вход свободен. — Вход без заплащане за билет.
Свободна цена.Спец. Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.
Свободна професия. — Професия, при която възнаграждение се получава след извършване на някаква работа, а не под формата на заплата.
Свободен стих.Спец. Стих, при който не се спазват ритмическите закономерности на класическото стихосложение. • Свободно! Спец. Военна команда, с която се отменя командата мирно.
Свободен сте! — Можете да вървите, не сте нужен повече.
Свободен университет._ — Университет, който е на самоиздръжка, не получава държавна субсидия; частен университет.

Грешни изписвания (3)

  • свободин
  • свубоден
  • свубодин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сво-бо-ден
непълен член сво-бод-ния
пълен член сво-бод-ни-ят
ж. р. сво-бод-на
членувано сво-бод-на-та
ср. р. сво-бод-но
членувано сво-бод-но-то
мн. ч. сво-бод-ни
членувано сво-бод-ни-те

2. Свобо̀ден географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Свободин
  • Свубоден
  • Свубодин