вакантен

Речник на българския език

вака̀нтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вака̀нтна, вака̀нтно, мн. вака̀нтни, прил. За длъжност, пост, служба — свободен, незает. Има две вакантни места за учители.

Грешни изписвания (3)

  • вакантин
  • въкантен
  • въкантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ва-кан-тен
непълен член ва-кан-т-ния
пълен член ва-кан-т-ни-ят
ж. р. ва-кан-т-на
членувано ва-кан-т-на-та
ср. р. ва-кан-т-но
членувано ва-кан-т-но-то
мн. ч. ва-кан-т-ни
членувано ва-кан-т-ни-те