открит

Речник на българския език

1. открѝт некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

открѝта, открѝто, мн. открѝти, прил.
1. Който не е завит, не е покрит от нещо.
2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомобил.
3. Който не е ограничен, не е затворен. В открита местност.
4. Който не е таен; явен. Открита омраза. Открита пропаганда.
5. Прен. Искрен, откровен. Открит поглед.
6. Достъпен за всички желаещи. Открито заседание на съвет.
В открито море. — В средата на морето, далече от бреговете му.
Открит въпрос. — Нерешен въпрос.
Открито писмо. — Публикувано в печата писмо.
С открити карти. — Явно, откровено.
Под открито небе. 1. — На открито, навън.
2. Без подслон, без дом. Живея под открито небе.
С открито лице/чело. — С чиста, неопетнена съвест.
С открито сърце. — Откровено, без лицемерие.

Грешни изписвания (1)

  • уткрит

2. открит — мин. страд. прич. м. р.

открит е производна форма на открия (мин. страд. прич. м. р.).