излиятелен

Речник на българския език

излия̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • излеятелен
  • излеятелин
  • излеятилен
  • излеятилин
  • излиятелин
  • излиятилен
  • излиятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ли-я-те-лен
непълен член из-ли-я-тел-ния
пълен член из-ли-я-тел-ни-ят
ж. р. из-ли-я-тел-на
членувано из-ли-я-тел-на-та
ср. р. из-ли-я-тел-но
членувано из-ли-я-тел-но-то
мн. ч. из-ли-я-тел-ни
членувано из-ли-я-тел-ни-те