прям

Речник на българския език

прям прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пряма, прямо, мн. прями, прил. Откровен, открит, искрен. Прям отговор.

Грешни изписвания (1)

  • пръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прям
непълен член пря-мия
пълен член пря-ми-ят
ж. р. пря-ма
членувано пря-ма-та
ср. р. пря-мо
членувано пря-мо-то
мн. ч. пря-ми
членувано пря-ми-те