директен

Речник на българския език

дирѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дирѐктна, дирѐктно, мн. дирѐктни, прил.
1. Който е свързан направо с нещо, без посредник. Директен разговор.
2. Който се предава в момента на извършването му; пряк. Директно излъчване на футболна среща.
3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк. Директно осветление.
4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне. Директен влак.

Грешни изписвания (3)

  • деректен
  • деректин
  • директин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-рек-тен
непълен член ди-рек-т-ния
пълен член ди-рек-т-ни-ят
ж. р. ди-рек-т-на
членувано ди-рек-т-на-та
ср. р. ди-рек-т-но
членувано ди-рек-т-но-то
мн. ч. ди-рек-т-ни
членувано ди-рек-т-ни-те