права

Речник на българския език

1. пра̀ва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • правъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-ва
членувано пра-ва-та
мн.ч. пра-ви
членувано пра-ви-те
звателна форма —

2. права — мн. ч.

права е производна форма на право (мн. ч.).

3. права — ж. р.

права е производна форма на прав (ж. р.).

Връзки