право

мн. права̀, ср.
1. Само ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми. Римско право. Гражданско право.
2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо. Граждански права. Право на глас. Права и задължения.
3. Законно основание, причина. Имам право на нещо. С какво право влизате тук?
4. Само мн. Правоспособност. Придобивам шофьорски права.
прил. пра̀вен, пра̀вна, пра̀вно, мн. пра̀вни. Правна консултация.
прил. пра̀вов, пра̀вова, пра̀вово, мн. пра̀вови. Правов ред. Правова държава.
• Имам право. — Не греша.

---

нареч.
1. По права линия. Вървя право напред.
2. По най-прекия път, без отклонения, заобикалки. Идваш право при мен. Право в очите.
3. В съгласие с истината, справедливо. Право казваш.