разрешение

Речник на българския език

разрешѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разрешения, ср.
1. Позволение. Искам разрешение.
2. Изход, решение. Намерих разрешение на проблема.

Грешни изписвания (3)

  • разришение
  • ръзрешение
  • ръзришение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ре-ше-ние
членувано раз-ре-ше-ни-е-то
мн.ч. раз-ре-ше-ния
членувано раз-ре-ше-ни-я-та