1.
разрешѝтелно
—
съществително име, среден род
(тип 62)
Значение
мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разрешителну
- разрешитилно
- разрешитилну
- разришително
- разришителну
- разришитилно
- разришитилну
- ръзрешително
- ръзрешителну
- ръзрешитилно
- ръзрешитилну
- ръзришително
- ръзришителну
- ръзришитилно
- ръзришитилну
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-ре-ши-тел-но | |
|---|---|---|
| членувано | раз-ре-ши-тел-но-то | |
| мн.ч. | раз-ре-ши-тел-ни | |
| членувано | раз-ре-ши-тел-ни-те |
2. разрешително — ср. р.
разрешително е производна форма на разрешителен (ср. р.).