патент

Речник на българския език

патѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. патѐнти, (два) патѐнта, м.
1. Документ, който дава права на изобретателя над изобретението му.
2. Свидетелство, което позволява извършване на някаква дейност, упражняване на някакъв занаят.

Грешни изписвания (1)

  • пътент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-тент
непълен член па-тен-та
пълен член па-тен-тът
мн.ч. па-тен-ти
членувано па-тен-ти-те
бройна форма па-тен-та
звателна форма