монопо̀л
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
, мн. монопо̀ли, (два) монопо̀ла, м.
1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол.
2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол.
3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.
1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол.
2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол.
3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- монупол
- мунопол
- мунупол
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-но-пол | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-но-по-ла | |
| пълен член | мо-но-по-лът | |
| мн.ч. | мо-но-по-ли | |
| членувано | мо-но-по-ли-те | |
| бройна форма | мо-но-по-ла | |
| звателна форма | — | |