периметър

Речник на българския език

перимѐтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. перимѐтри, (два) перимѐтъра, м.
1. Спец. В геометрията — сборът от дължината на всички страни на геометрична фигура; обиколка.
2. Прен. Територия, пространство, където се простира нечие влияние.

Грешни изписвания (7)

  • переметар
  • переметър
  • периметар
  • пиреметар
  • пиреметър
  • пириметар
  • пириметър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ри-ме-тър
непълен член пе-ри-ме-тъ-ра
пълен член пе-ри-ме-тъ-рът
мн.ч. пе-ри-мет-ри
членувано пе-ри-мет-ри-те
бройна форма пе-ри-ме-тъ-ра
звателна форма