концерн

Речник на българския език

концѐрн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. концѐрни, (два) концѐрна, м. Монополистическо обединение на предприятия под обща финансова зависимост. Химически концерн.

Грешни изписвания (1)

  • кунцерн

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-церн
непълен член кон-цер-на
пълен член кон-цер-нът
мн.ч. кон-цер-ни
членувано кон-цер-ни-те
бройна форма кон-цер-на
звателна форма