тръст

Речник на българския език

1. тръст съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тръстта̀, само ед., ж. Разг. Тръстика.
прил. тръ̀стен, тръ̀стена, тръ̀стено, мн. тръ̀стени.



тръ̀стът, тръ̀ста, мн. тръ̀стове, (два) тръ̀ста, м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръст
непълен член тръс-та
пълен член тръс-тът
мн.ч. тръс-то-ве
членувано тръс-то-ве-те
бройна форма тръс-та
звателна форма

2. тръст съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

тръстта̀, само ед., ж. Разг. Тръстика.
прил. тръ̀стен, тръ̀стена, тръ̀стено, мн. тръ̀стени.



тръ̀стът, тръ̀ста, мн. тръ̀стове, (два) тръ̀ста, м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръст
членувано тръст-та
мн.ч.
членувано
звателна форма