тръстен

Речник на българския език

тръ̀стен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. тръст

Грешни изписвания (1)

  • тръстин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тръс-тен
непълен член тръс-те-ния
пълен член тръс-те-ни-ят
ж. р. тръс-те-на
членувано тръс-те-на-та
ср. р. тръс-те-но
членувано тръс-те-но-то
мн. ч. тръс-те-ни
членувано тръс-те-ни-те