обединение

Речник на българския език

1. обединѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обединѐния, ср.
1. Само ед. Обединяване. След обединението бяха по-силни.
2. Група хора, организации, учреждения, които се съюзяват при изпълнение на някаква задача. Творческо обединение.

Грешни изписвания (7)

  • обеденение
  • обиденение
  • обидинение
  • убеденение
  • убединение
  • убиденение
  • убидинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-ди-не-ние
членувано обе-ди-не-ни-е-то
мн.ч. обе-ди-не-ния
членувано обе-ди-не-ни-я-та

2. Обединѐние географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Обеденение
  • Обиденение
  • Обидинение