сцепление

Речник на българския език

сцеплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сцеплѐния, ср.
1. Сила, която привлича и задържа частите на телата и молекулите в едно тяло.
2. Допир, съприкосновение. При хлъзгав път няма добро сцепление между гумите и настилката, коeто води до нестабилност на превозното средство.

Грешни изписвания (1)

  • сципление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сцеп-ле-ние
членувано сцеп-ле-ни-е-то
мн.ч. сцеп-ле-ния
членувано сцеп-ле-ни-я-та