спойка

Речник на българския език

спо̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спойки, ж.
1. Само ед. Спояване, свързване, съединяване на части.
2. Материал за съединяване, слепване.
3. Мястото на съединяване. Груба спойка.
4. Прен. Нещо, което съединява, обединява. Духовна спойка между хората.

Грешни изписвания (1)

  • спойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спой-ка
членувано спой-ка-та
мн.ч. спой-ки
членувано спой-ки-те
звателна форма