шев

Речник на българския език

шев съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шѐвът, шѐва, мн. шѐвове, (два) шѐва, м.
1. Само ед. Шиене. Уча в курс по шев и кройка.
2. Място, където два плата се съединяват с конец. Ципът се зашива на края на шева от лявата страна на полата.
3. Начин на шиене; бод.
4. Място, където се съединяват черепните кости.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • шеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шев
непълен член ше-ва
пълен член ше-вът
мн.ч. ше-во-ве
членувано ше-во-ве-те
бройна форма ше-ва
звателна форма