съединение

Речник на българския език

1. съединѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съединѐния, ср.
1. Само ед. Събиране в едно, обединяване. Съединението прави силата.
2. Спец. В химията — вещество, в което са свързани атоми на химически елементи с химически връзки.
3. Спец. Обединение от самостоятелни войскови части.
Късо съединение.Спец. Допиране на два електропровода, без да са във верига с електрически уред.

Грешни изписвания (7)

  • саеденение
  • саединение
  • саиденение
  • саидинение
  • съеденение
  • съиденение
  • съидинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-е-ди-не-ние
членувано съ-е-ди-не-ни-е-то
мн.ч. съ-е-ди-не-ния
членувано съ-е-ди-не-ни-я-та

2. Съединѐние географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Саеденение
  • Саединение
  • Саиденение
  • Саидинение
  • Съеденение
  • Съиденение
  • Съидинение