състав

Речник на българския език

съста̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. съста̀ви, (два) съста̀ва, м.
1. Съвкупност от хора, предмети, които изграждат, образуват нещо цяло. Офицерски състав на армията. Концерт изнесоха няколко състава от страната.
2. Само ед. Вещества, които участват в смес или съединение. Химически състав.
3. Само ед. Съдържание, строеж и съотношение на частите на една съвкупност.

Грешни изписвания (3)

  • састав
  • састаф
  • състаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-тав
непълен член със-та-ва
пълен член със-та-вът
мн.ч. със-та-ви
членувано със-та-ви-те
бройна форма със-та-ва
звателна форма