устройство

Речник на българския език

устро̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. устро̀йства, ср.
1. Устройване. Устройството на новия дом отне много време.
2. Разположение, конструкция, състав, организация на части, сили и др. Устройство на двигател с вътрешно горене. Устройство на града.
3. Уредба, строй, ред, управление. Държавно устройство.
4. Техническо съоръжение, механизъм. Двигателят е устройство, което се състои от няколко детайла. Сложно устройство. Просто устройство.
прил. устро̀йствен, устро̀йствена, устро̀йствено, мн. устро̀йствени. Устройствен план.

Грешни изписвания (3)

  • остройство
  • остройству
  • устройству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-т-ройс-т-во
членувано ус-т-ройс-т-во-то
мн.ч. ус-т-ройс-т-ва
членувано ус-т-ройс-т-ва-та