форма

мн. фо̀рми, ж.
1. Външни очертания на предмет; външен вид, изглед. Овална форма.
2. Очертания на човешкото тяло; фигура. Пищни форми.
3. Прен. Устройство, състав и структура, външен израз на определено съдържание. Формата на писмото е спазена. Единство на форма и значение.
4. Приспособление за придаване на трайни очертания на нещо, обикн. на течна маса. Форма за торта. Леярска форма.
5. Прен. Разг. Измамен външен вид, който или е без съдържание, или противоречи на съдържанието. Правим го за форма, за пред обществото.
6. Разг. Еднакво по кройка и цвят облекло на лица, принадлежащи към една и съща социална група, организация, училище и др.; униформа. В строя ни искат по форма.
7. Прен. Системата от изобразителни средства в художествено произведение, композицията му като израз на съдържание. Стихотворна форма.
8. Спец. В граматиката — външен вид и промяната му в думата, което съответства на определено граматическо значение. Възвратна форма. Неизменяема форма.
• Във форма съм. — В състояние съм да проявя всички свои възможности.