маниер

Речник на българския език

маниѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. маниѐри, м.
1. Само ед. Начин на действие, похват.
2. Само ед. Творчески стил.
3. Само мн. Начин на държание, поведение; обноски. Изискани маниери.

Грешни изписвания (3)

  • манеер
  • мънеер
  • мъниер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-ер
непълен член ма-ни-е-ра
пълен член ма-ни-е-рът
мн.ч. ма-ни-е-ри
членувано ма-ни-е-ри-те
бройна форма ма-ни-е-ра
звателна форма