фасон

Речник на българския език

фасо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фасо̀ни, (два) фасо̀на, м.
1. Обикн. ед. Вид, форма на дреха, шапка, обувка; кройка. Интересен фасон.
2. Разг. Външен вид. Смачкан фасон.
3. Прен. Разг. Превзета проява, надуто държане; поза. Правя фасони.
прил. фасо̀нен, фасо̀нна, фасо̀нно, мн. фасо̀нни.

Грешни изписвания (1)

  • фъсон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-сон
непълен член фа-со-на
пълен член фа-со-нът
мн.ч. фа-со-ни
членувано фа-со-ни-те
бройна форма фа-со-на
звателна форма