кройка

Речник на българския език

кро̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кро̀йки, ж.
1. Начин, по който се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка.
2. Модел за кроене, изрязан от хартия. Вадя кройки. Имам готови кройки.

Грешни изписвания (1)

  • кройкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крой-ка
членувано крой-ка-та
мн.ч. крой-ки
членувано крой-ки-те
звателна форма