направа

Речник на българския език

напра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Работа, изделие. Оригинална направа.
2. Начин на направяне, изработка.

Грешни изписвания (3)

  • направъ
  • нъправа
  • нъправъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ра-ва
членувано нап-ра-ва-та
мн.ч. нап-ра-ви
членувано нап-ра-ви-те
звателна форма