конструкция

Речник на българския език

констру̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. констру̀кции, ж.
1. Състав и взаимно разположение на частите в машина, механизъм, сграда. Сложна конструкция. Опростена конструкция.
2. Само ед. Конструиране. Конструкцията беше трудна и дълга.
3. Съоръжение, машина със сложно устройство/строеж. Желязна конструкция. Мостът е огромна конструкция от желязо.
4. Прен. Телосложение. Правилна конструкция.

Грешни изписвания (11)

  • конструкцеа
  • конструкцеъ
  • конструкцея
  • конструкциа
  • конструкциъ
  • кунструкцеа
  • кунструкцеъ
  • кунструкцея
  • кунструкциа
  • кунструкциъ
  • кунструкция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-т-рук-ция
членувано кон-с-т-рук-ци-я-та
мн.ч. кон-с-т-рук-ции
членувано кон-с-т-рук-ци-и-те
звателна форма