организация

Речник на българския език

организа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. организа̀ции, ж.
1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно провеждане на конференцията.
2. Обединение на хора, институции или държави според общи цели, интереси и др. Организация на обединените нации. Строителна организация.
3. Само ед. Организиране.

Грешни изписвания (47)

  • органезацеа
  • органезацеъ
  • органезацея
  • органезациа
  • органезациъ
  • органезация
  • организацеа
  • организацеъ
  • организацея
  • организациа
  • организациъ
  • оргънезацеа
  • оргънезацеъ
  • оргънезацея
  • оргънезациа
  • оргънезациъ
  • оргънезация
  • оргънизацеа
  • оргънизацеъ
  • оргънизацея
  • оргънизациа
  • оргънизациъ
  • оргънизация
  • урганезацеа
  • урганезацеъ
  • урганезацея
  • урганезациа
  • урганезациъ
  • урганезация
  • урганизацеа
  • урганизацеъ
  • урганизацея
  • урганизациа
  • урганизациъ
  • урганизация
  • ургънезацеа
  • ургънезацеъ
  • ургънезацея
  • ургънезациа
  • ургънезациъ
  • ургънезация
  • ургънизацеа
  • ургънизацеъ
  • ургънизацея
  • ургънизациа
  • ургънизациъ
  • ургънизация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-га-ни-за-ция
членувано ор-га-ни-за-ци-я-та
мн.ч. ор-га-ни-за-ции
членувано ор-га-ни-за-ци-и-те
звателна форма