метод

Речник на българския език

мѐтод — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мѐтоди, (два) мѐтода, м. Подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Оригинален метод.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • метот
  • метут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тод
непълен член ме-то-да
пълен член ме-то-дът
мн.ч. ме-то-ди
членувано ме-то-ди-те
бройна форма ме-то-да
звателна форма —

Връзки