порядък

Речник на българския език

поря̀дък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Правилно разположение на нещо; ред. Къщата е в порядък.
2. Прен. Област, сфера, към която се отнася нещо. Явления от един и същи порядък.

Грешни изписвания (3)

  • порядак
  • пурядак
  • пурядък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ря-дък
непълен член по-ря-дъ-ка
пълен член по-ря-дъ-кът
мн.ч. по-ря-дъ-ци
членувано по-ря-дъ-ци-те
бройна форма по-ря-дъ-ка
звателна форма